МВФ: 100 държави потърсиха финансова помощ заради вирусната пандемия

Международният валутен фонд гледа на своя кредитен капаците от 1 трлн. долара като на „доста съществен“, за да помогне на членовете си да се справят с пандемията от коронавирус, но може да са необходими допълнителни ресурси, тъй като цялостната тежест на кризата достига до развиващите се страни, заяви във вторник пред Ройтерс главният икономист на базираната във Вашингтон организация – Гита Гопинат.МВФ: Вече 100 държави потърсиха финансова помощ заради вирусната пандемия.

Тя посочи, че 100 от 189-те държави членки на МВФ, половината от които са страни с ниски доходи, вече са се свързали с глобалния кредитор за получаване на спешно финансиране, за да увеличат усилията си за ограничаване на разпространението на коронавируса и за смекчаване на икономическото му въздействие, информира bnr.bg.

Гита Гопинат приветства споразумението на международните кредитори за спиране на плащанията по дълга за най-бедните страни до края на годината като „много, много добра стъпка“, но каза, че мерките за облекчаване на дълга може би трябва да бъдат разширени до 2021 г., тъй като най-лошата част от негативните последиците от пандемията все още не са били усетени в много от най-бедните държави.МВФ: Вече 100 държави потърсиха финансова помощ заради вирусната пандемия.

International Monetary Fund, IMF) е международна организация, която се грижи за управлението на световната финансова система, като наблюдава валутните курсове и платежния баланс и предлага техническо и финансово сътрудничество при нужда. Седалището ѝ е във Вашингтон, САЩ.

преди 18 часа

Фондът е създаден през юли 1944 г. в Бретън Уудс, Ню Хемпшир, САЩ, като част от Бретън-Удската система, приета от международна конференция с участието на 45 държави^[1] чиято цел е следвоенна организация на международните парични отношения. Международният валутен фонд се финансира чрез вноски (квоти) от всяка държава-членка. Размерът на вноската се определя според формула, която изразява дела на страната в международните плащания, както и нейния БВП. Квотите се преразглеждат периодично. Предвидено е 25% от квотата на всяка държава да бъде внесена в специални права на тираж (СПТ) ^[2], а останалите 75% в местната валута. Така събраните средства е предвидено да се разходват за отпускане на кредити за държави, които изпитват временни затруднения с паричния си баланс.

В замяна тези държави се задължават да изпълнят определени ангажименти, да провеждат реформи, като например приватизация на държавни предприятия. Размерът на вноските влияе на две основни неща: на кредитния ресурс, до който ще има достъп държавата-членка и на гласовете, с които държавата участва във вземането на решения. По подразбиране, всяка държава има право на 250 базови гласа, плюс по един за всеки 100 хил. СПТ от квотата си.

financebg.com