“Култивираното месо” може да се продава в Европа още през 2022 г.

След като противоречивият документален филм “Apocalypse Cow” (бел. ред. игра на думи с името на филма “Апокалипсис сега”) на британския еколог Джордж Монбио направи предположение, че можем да станем свидетели на края на цялото селско стопанство, EURACTIV проучи темата, за да ви запознае със същността на култивираното месо и докъде е стигнал процесът на развитието му.“Култивираното месо” може да се продава в Европа още през 2022 г.

За мнозина месото, отглеждано в лаборатория, може да звучи като научна фантастика, но то все повече се очертава като жизнеспособна алтернатива на истинското месо. [Shutterstock]

Свръхпотреблението на месо от интензивното, индустриално животновъдство се признава все повече като сериозен проблем, информира euractiv.bg.

Според Организацията по прехрана и земеделие (FAO), животновъдният сектор е отговорен за 14,5% от общите емисии на парникови газове. Освен това една трета от обработваемата земя в света се използва за производството на милиардите тонове фураж, необходими за изхранването на животните, главно монокултури като соя и царевица, а 23% от световната питейна вода се използва за отглеждането на животни.“Култивираното месо” може да се продава в Европа още през 2022 г..

Предложени са различни решения за справяне с проблема, като възможното въвеждане на „такса добитък“, което намалява консумацията, като по този начин биха били избегнати до 600 милиарда долара климатични щети до 2050 г.

Въпреки че месото, отглеждано в лаборатория, може да звучи като научна фантастика, то все повече се налага като реална алтернатива на месото.

Култивираното месо, известно още като синтетично, изкуствено или ин витро месо, е продукт, получен чрез добиване на мускулни клетки от животни, които след това са поставяни в биореактор и хранени с протеин, за да се подпомогне растежът на тъканите.

Проучване от 2012 г., изследващо потенциала на култивираното месо да намали въздействието на животновъдството върху околната среда в Европа, заключи, че ако цялото месо, произведено в ЕС, бъде заменено с култивирано, емисиите на парниковите газове, както и използването на земята и на водата ще бъдат намалени два пъти в сравнение с настоящите практики за производство на месо.

Проучването установява също, че при включване на разходите за пропуснати ползи при използването на земята, ефектът за околната среда би бил дори още по-голям.

Редица стартъпи в цяла Европа започнаха да инвестират в технологията. Например, холандският стартъп „Meatable“ събра 9 млн. евро, което ще позволи на компанията да създаде първия си прототип на свинско месо, отгледано в лаборатория това лято.

“Mosa Meat”, компанията, която произведе първия в света лабораторно създаден бургер, заяви, че има за цел да пусне култивирани бургери на европейския пазар през първата половина на 2022 г.

Разрешителни и етикетиране

През 2019 г. в отговор на парламентарен въпрос бившият еврокомисар по здравеопазването Витянис Андрюкайтис, че “по искане на Комисията, независим експертен доклад за 2018 г. определи развитието на нови алтернативи на месото за важна стъпка към постигане на инициативата на Комисията: “Храна 2030″ за създаване на благоприятна за климата и устойчива хранителна система за здрава Европа”.

В Европа храната, изолирана или произведена от клетъчни или тъканни култури, получени от животни, растения, микроорганизми, гъби или водорасли, попада в обхвата на Регламента на ЕС за новите храни.

Следователно, преди пускането на пазара култивираното месо ще изисква разрешение, както и одобрение от Европейския орган за безопасност на храните (EFSA), въпреки че все още не е ясно какъв вид хранителни и токсикологични доказателства EFSA би изисквала за одобрението му.

Тъй като култивираното месо е храна, то също се подчинява на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, както по отношение на отговорността на стопанските субекти в хранителната промишленост и проследяването на храната, така и на разпоредбите относно информацията за храните към потребителите и информирания им избор.

Освен това все още не е ясно дали култивираното месо ще може да бъде пуснато на пазара като „месо“, тъй като настоящото определение от Регламента за информация за храните за потребителите не включва култивирано месо.

Следователно е вероятно култивираните месни продукти да бъдат задължени да носят име или етикет, които ясно определят производствения им процес.

На пазара през 2022-а?

EURACTIV разговаря с Крис Брайънт, изследовател към Университета на Бат във Великобритания и директор „Социални науки“ към „Клетъчно селско стопанство“, организация, целяща ускоряване на комерсиализацията на продукти, произведени чрез клетъчно земеделие, включително култивирано месо.

Брайънт заявява, че е уверен, че култивираното месо ще „излезе масово през това десетилетие“, заявявайки, че „последните пробиви в областта означават, че култивираното месо може да бъде пуснато на европейския пазар още през 2022 г.“

„Това означава, че култивираното месо е вече заложено в програмата на ЕС. През следващите няколко години Европейската комисия и Европейският орган за безопасност на храните ще бъдат отговорни за гарантирането, че безопасно и хранително култивирано месо може да излезе на пазара. “

Брайънт заявява, че не само ще има „огромни възможности“ за стартъпи в областта на клетъчното земеделие в цяла Европа, но и че култивираното месо ще ни позволи да „преминем към по-етично и устойчиво производство на месо, без клане на животни и много по-щадящо околната среда. “

Това е технология с „потенциал за решаване на наистина глобални проблеми“, добавя той.

Социални и икономически последици

Освен преодоляването на техническите предизвикателства при производството на култивирано месо, производителите и защитниците на технологията трябва да разгледат и редица социални проблеми, включително потенциалното му икономическо въздействие.

„Европейски глас за животновъдство“, група от заинтересовани европейски партньори в животновъдния сектор, заяви на уебсайта си, че има „нужда от подробна и прозрачна оценка на жизнения цикъл на реалните системи за производство на култивирано месо“. Но добавя, че въз основа на наличните до момента данни, култивираното производство „не предлага екологично предимство в сравнение с истинското месо“.

Според тях, ин витро месото „не може да се счита за краткосрочна алтернатива, тъй като първо ще трябва да премине през дългия и предизвикателен процес на приемането му от потребителите“.

Говорител на Copa-Cogeca, организация, представляваща европейските земеделски стопани и агрокооперации, заяви пред EURACTIV, че намаляването на сектора на животновъдството в ЕС „би имало последици, които в момента не се споменават в публичния дебат около алтернативите на месото“.

„Кой ще се грижи за пасищата и планинските територии? Кой ще приеме преместването на протеиновите ни производства в страни, които не отговарят на европейските стандарти? Как ще предотвратим изселването в селските райони? Прекрасният нов свят, обещан от подкрепящите ин витро производството, може и да не е този, който потребителят очаква. “

От Copa-Cogeca добавят, че животновъдството е „много повече от пържола в чинията“ и има важни „социални, икономически и екологични аспекти за нашето общество“.

“Надяваме се, че потребителите ще научат повече за това и ще го имат предвид при избора си.”

financebg.com