АИКБ предлага мерки за смекчaване на последиците от кризата

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) предлага Тристранката да обсъди мерките за смекчаване на икономическите последици от извънредното положение върху икономиката.

Те настояват още от сега да започне разработване на план за излизане от кризата, в който да се посочат мерките, които ще се вземат след приключване на извънредното положение.АИКБ предлага мерки за смекчaване на последиците от кризата.

От АИКБ искат още отлагане на ДДС върху неплатени фактури, за времето на извънредно положение работодателят да не дължи осигурителна вноска за всеки работник, както и мерки за насърчаване на туризма, и мерки за безвъзпрепяствено придвижване на стоки, информира news.bg.

В тази връзка те предлагат и редица мерки:

Мерки от общ характер

• Прекратяване на задължението за заплащане на ТБО и данък сгради за затворени обекти и предприятия за периода, за който те са прекратили дейността си.
• Извънредна еднократна компенсация от 1000 лева за самонаети, микропредприятия с до 9 заети включително, за т. нар. независими работещи, както и за артистите – изпълнители (опера, театър и пр.).
• Още отсега да започне разработване на програма за излизане от кризата, като се набелязват мерките, които ще трябва да се прилагат след вдигането на извънредното положение. Поне ориентировъчно да се планират необходимите финансови и други ресурси за осъществяване на програмата. Обезателно да се заделят финансови ресурси за нуждите на експресните статистически изследвания, които да дадат картина с по-висока точност за щетите, нанесени от кризата на предприятията към датата на вдигане на извънредното положение, за да може в спешен порядък да се актуализират мерките в програмата за излизане от кризата, както и техния мащаб.
• Отлагане на ДДС върху неплатените фактури.
• За периода от обявяване на извънредното положение до неговата отмяна осигурителната вноска за сметка на работодателя за всеки работник да не се дължи.
• Експресно подпомагане (финансово или материално) за санитарно-хигиенни мероприятия и осигуряване на лични предпазни средства и дезинфектанти според броя на заетите на трудов договор преди обявяването на извънредното положение.
  

Мерки в сферата на насърчаване на туризма

• Облекчено издаване на визи на основните групи туристи – като например руски, при пристигането им в България, на място.
• Разрешаване на дейността на малки семейни хотели и ресторанти при стриктно спазване на отстоянията и изискванията за безопасност.
• След нормализирането на ситуацията да се проведе масирана маркетингова кампания за представяне на страната като туристическа дестинация. Да се потърсят и въведат механизми за насърчаване на българите да пътуват вътре в страната.
• Да се осигурят средства за дължимите наеми за неработещи обекти (там, където наемодател са държавата и общините, те да се откажат от наема за срока на извънредното положение).

Мерки за осигуряване на безпрепятственото движение на стоки и товари

• Въвеждане на електронни товарителници. България е ратифицирала Допълнителния протокол към Конвенция CMR относно електронната товарителница (влязъл в сила на 05.06.2011 г.), с което на практика са поставени основите за нейното приложение на територията на страната. Използването на електронната пред хартиената товарителница води до пестене на време, по-добра отчетност, по-добър контрол от страна на държавните органи, има екологичен ефект и води до подобрение в междуфирмената задлъжнялост и би имало и ефект по отношение ограничаването на хартиения документооборот, разглеждан като потенциален преносител на вируса COVID-19 между всички участници в подготовката, изпълнението, приключването и контролирането на дадена транспортна операция.
• За времето на кризата с COVID-19 логистичните бази да се разглеждат като обекти от критичната инфраструктура на страната, по смисъла на дефинициите, дадени в Допълнителните разпоредби на Наредбата за реда, начина и компетентните органи за установяване на критичните инфраструктури и обектите им и оценка на риска за тях (Обн. ДВ., бр. 81 от 23 октомври 2012 г.).
• Поради тежките загуби в областта на туризма, таксиметровия превоз и друг превоз на пътници да се отменят от държавата 80% от дължимите осигуровки за работещите от тези браншове.

Мерки за подкрепа на допълващите образователни дейности

• Преразглеждане на Приложението към чл. 2, ал. 1, т. 2 на ПМС 55 от 30.03.2020 г. с цел включване на частните фирми в сектора на други/помощни дейности в образованието (код 85.4, 85.5 и 85.6), в частност – центрове за професионално обучение; детски центрове; занимални; школи; спортни, културни и артистични дейности с деца и младежи и др.
  

В настоящото постановление гореизброените са изключени от достъп за кандидатстване по мярката 60/40, тъй като попадат в сектор Образование, макар и да са спрени със заповед на Министъра на здравеопазването от 13.03.2020 г., т. 4., която постановява преустановяване на „всякакви групови форми на дейност и работа с деца и ученици, извън системата на предучилищното и училищното образование, които се организират и провеждат от физически и юридически лица, независимо от правно-организационната им форма“.

Настоящата формулировка поставя всички доставчици на допълващи образователни услуги, които не получават държавна субсидия, в неравнопоставено положение и е предпоставка за съкращаване на много работни места и фалиране на малкия бизнес.

Необходими изменения и допълнения в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (ЗМДВИП):

5.1. В § 4., т. 2:

5.1.1. Заглавието да се измени, както следва: думата „преустановяване“ да се замени с думата „спиране“ и да придобие следната редакция: „Спиране на работата при обявено извънредно положение“

5.1.2. Текстът на алинея 120в да придобие следната редакция:

„Когато при обявено извънредно положение са въведени противоепидемични мерки, ограничаващи пряко или косвено упражняваната дейност, работодателят може със заповед да спре работата на предприятието, на част от него или на отделни работници или служители.“

Действащата редакция на алинея 2 урежда несъществуваща хипотеза, с която работата на предприятието или на част от него се преустановена със заповед на държавен орган. За работодателя се създава задължение да не допуска работниците или служителите до работните им места за периода, определен в заповедта. Със Заповед РД-01-124 от 13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването не се преустановява работата на предприятията, а се преустановяват посещенията в редица обекти. Предложената редакция на чл. 120в отразява действителната ситуация.

5.2. В ПЗР ЗМДВИП, § 4., т. 3, буква „а“:

Ал. 2 на чл. 138а да бъде изменена и допълнена, както следва:

„(2) В предприятието, в част от него или за отделни работници или служители работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време.“

Предложената редакция позволява гъвкавост на работодателя при установяване на непълно работно време, съобразно реалната си необходимост.

5.3. В ПЗР ЗМДВИП, § 4., т. 4:

Алинея 1 на чл. 173а да бъде изменена и допълнена, както следва:

Думите „със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган“ да бъдат заличени, а думата „преустановена“ да бъде заменена с думата „спряна“ и текстът да придобие следната редакция:

„(1) Когато поради обявено извънредно положение е спряна работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж.

5.4. В ПЗР ЗМДВИП §4., т. 5.

5.4.1. Заглавието да бъде изменено, както следва:

„Обезщетение при спиране на работата и при установено непълно работно време при обявено извънредно положение“

5.4.2. Текстът на чл. 267а да бъде изменен, както следва:

„Чл. 267а. (1) За времето на спиране на работата в случаите по чл. 120в, както и при установяване на непълно работно време от работодателя по чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда, работникът или служителят има право на парично обезщетение по реда на §6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Периодът на спиране на работа се зачита за трудов стаж.

(2) При въвеждане на непълно работно време от работодателя по чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда размерът на паричното обезщетение се определя пропорционално на неотработеното време.“

5.5. В ПЗР ЗМДВИП §5

Добавя се нова т. 3 със следното съдържание:

1. В чл. 9 ал. 2 се добавя нова т. 6:

„т. 6. през което лицето е получавало парично обезщетение по чл. 267а КТ.“

С предлаганото изменение се предвижда периодът на получаване на обезщетение по реда на чл. 267а да се зачита за осигурителен стаж, без да се дължи внасяне на осигурителни вноски.

5.6. В ПЗР ЗМДВИП § 6

Текстът да придобие следната редакция:

• 6. (1) По време на действието на този закон, но за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда парично обезщетение в размер на 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. на лица, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответните осигурени лица в срок до 5 работни дни възоснова на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация.

(2) Средствата, превеждани по реда на ал. 1, са за сметка на фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване.

(3) Осигурителите по ал. 1 подават до Агенция по заетостта информация за лицата, попадащи в режима по чл. 120в или 267а по ред и условия, определени в акт на Министерския съвет.

5.7. Да се създаде точка в ПРЗ ЗМДВИП със следното съдържание:

„Дължимите обезщетения на осигурените лица, посочени в заявленията, подадени по реда на §6. от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., преди влизане в сила на този закон, се изплащат по реда на този закон.“

С предложения текст се уреждат случаите на вече подадените заявления.