Как пандемията беляза икономическата активност на регионите у нас?

януари 26, 2021януари 26, 2021

680

Пандемията през 2020 г. засегна икономическите и социалните показатели на отделните области в България, а спадът в икономическата активност ще се отрази в макро данните на областно ниво – за произведена продукция, добавена стойност, инвестиции и заетост. В социалната среда неизбежно ще се отчете промяна в здравеопазването, което е на първа линия срещу коронавируса, както и в демографията – най-вече заради по-високата смъртност, но и поради връщането на българи от чужбина и ръста на регистрациите по настоящ адрес в малките населени места. В сферите на образованието и културата също могат да се очакват промени, поради напълно различната среда за работа през 2020 г.

Това са някои от изводите в поредното издание „Регионални профили: показатели за развитие на прага на пандемията 2020“ на Института за пазарна икономика (ИПИ), което беше представено днес. В него се разкрива социално-икономическото състояние на областите в България в навечерието на пандемията. Изследването се основава на 64 индикатора, които оценяват икономическата и социалната среда в 28-те области в страната. Изследването търси отговор на въпроса какво прави едни области относително по-развити или проспериращи, а други – по-бедни или изоставащи.

Страната навлезе в годината на COVID-19 с много добри икономически показатели. Стабилен растеж в рамките на 3-4% в периода 2015-2019 г. доведе до рекордна заетост в почти всички области и устойчив ръст на заплатите. Брутната добавена стойност в най-големите области в страната – София (столица), Пловдив и Варна, отчете ръст от близо 10% (данни за 2018 г.). В навечерието на пандемията, процесите на трансформация на родната икономика бяха водени от промяната в индустрията – ориентирана към по-високата добавена стойност, и от ръста в дигиталната сфера в големите икономически центрове.

Брутната добавена стойност на човек от населението варира от близо 29 хил. лв. в София (столица) до под 7 хил. лв. в Силистра, Сливен и Видин. Разликата между столицата и областите в дъното е четири пъти, а вътре в страната (без столицата) може да достигне до над два пъти. Профилът на областните икономики е различен. София (столица) е доминирана от услугите, които носят 89% от добавената стойност. Туристическият профил на Варна и Бургас също води до сериозен превес на услугите – по 71% в добавената стойност на водещите морски области. Най-силно индустриалните области в страната – като дял на индустрията в добавената стойност, са Стара Загора, Враца, София и Габрово. Последните се обуславят от големите енергийни компании в Стара Загора и Враца, индустрията в широката периферия на столицата и традиционния промишлен профил на Габрово.

Инвестиционната активност остава концентрирана във водещите икономически центрове – над 70% от преките чуждестранни инвестиции с натрупване и над 60% от разходите за придобиване на дълготрайни материални активи в нефинансовите предприятия са в София (столица), Пловдив, Варна и Бургас. Макар и по-малки по мащаб, областите София, Габрово и Стара Загора стоят добре по отношение на преките чуждестранни инвестиции. Въпреки големите различия през последните години се наблюдава силна динамика в т. нар. вторични центрове. Индустриални инвестиции в области като Шумен и Търговище на североизток или Кърджали и Хасково на юг, както и навлизането на дигитални компании в области като Русе и Велико Търново повишиха инвестиционната активност извън големите центрове.

Динамиката на безработицата през 2020 г. следва въвеждането и отхлабването на ограничителни мерки в България, като и пролетният, и есенният „локдаун“ са последвани от рязко увеличаване на новите регистрации в бюрата по труда. Това показва изследването на влиянието на пандемията върху пазара на труда.

„Блокадите водят до много големи експлозии на безработни, след което при разхлабването има голям ръст на постъпилите на работа. Като цяло в сравнение с голямата криза от пролетта на 2020 г., вече се намираме в нормализиран период на пазара на труда“, коментира в рамките на презентацията икономистът Адриан Николов.

Първият пик засяга най-тежко общините, за които е ключов зимният и спа туризъм, като чувствителна динамика има и в по-силните местни икономики. Единствено в Кърджали ръстът на безработните във втория „локдаун“ е по-висок, отколкото в първия.

Коефициентът на безработица към декември 2020 г. в повечето общини се различава от отчетения през декември 2019 г. с до 2 процентни пункта.

Средногодишният коефициент на заетост (15–64 години) в страната надмина 70% през 2019 г. Заетостта в София (столица) леко се повиши и достигна 76,4%. Ефектът от подема във и около столицата се вижда в данните за област София, която отбелязва рекорден ръст в заетостта за последните три години и достига до 77,7% през 2019 г. Другата област с много силна динамика е Велико Търново, където през 2019 г. се отчита най-високата заетост в цялата страна – 78,7%. На противоположния полюс са някои от по-бедните северни области. Най-ниският коефициент на заетост през 2019 г. е в Монтана – 48,2%, като областта дори регистрира спад в периода 2017–2019 г. Ниска остава заетостта във Видин (56,5%), Силистра (58,2%) и Враца (59,8%).

Коефициентът на безработица (15+ години) в България е под 5% през 2019 г. Безработицата по области обаче варира от 2-3% в София (столица), Пловдив и Варна до около 20% във Видин и Монтана. Във всички области в страната безработицата нарасна през 2020 г., в резултат на пандемията и наложените ограничения. Възстановяването на стопанската активност и на изгубените работни места е едно от големите предизвикателства пред регионите през настоящата година. Областите, които имат повече квалифицирани кадри ще бъдат в по-добра позиция да се върнат към траекторията на растеж отпреди пандемията и да се ориентират към по-високата добавена стойност.

В сферата на образованието продължават да се наблюдават интересни тенденции. Въпреки ефектът на пандемията и временното преминаване на учениците в дистанционна форма на обучение, общите тенденции и регионални различия се запазват. Областите София (столица) и Смолян продължават да имат най-добри показатели на държавните зрелостни изпити по български език и литература – средно 4,63 и 4,53 през 2020 г. След тях се нареждат Варна, Пловдив, Габрово и Велико Търново. На дъното, с оценки под границата от 4,00 са Шумен, Кърджали, Силистра и Търговище. В 12 области делът на оценките под „среден“ 3 е над 10% от всички явили се ученици.

Пандемията изведе на преден план сферата на здравеопазването. Показатели като брой на болничните легла и достъп до лекари се превърнаха в най-важните за качеството на живот по места. Регионалните различия са видими през достъпа на населението до лекари-специалисти. Докато в някои области – Плевен, София (столица), Пловдив и Варна, се падат по под 400 души на един лекар-специалист, то в други – Кърджали, Ямбол и Добрич, са около 700 души на един лекар-специалист (данни за 2018 г.). Броят на болничните легла също варира от над 9 легла на хиляда души в Плевен до около 3 легла на хиляда души в Добрич, Шумен и Велико Търново.

Демографските процеси в страната остават ограничаващ фактор за растежа. Населението продължава да намалява, а възрастните хора (65+ години) са вече над 1/3 от населението в трудоспособна възраст (15–64 години). В София (столица) населението над 65-годишна възраст е 26,2% от всички хора в трудоспособна възраст, докато във Видин и Габрово делът на възрастните е съответно 51,6 и 49,0% от населението на 15–64 години. Почти във всички области демографските показатели са с отрицателен знак с две изключения. Едното е София (столица), която продължава да увеличава своето население в резултат на притока на млади и активни хора към столицата. Другото е област Кърджали, която в последните години успява да увеличи своето население – при това не само в областния център, а и на територията на почти всички общини в областта.

„Пандемията удари регионалните икономики, но това е свързано с развитието от преди това“, коментира икономистът Лъчезар Богданов. Очевидно е, че туризмът беше засегнат, но има области, които не пострадаха заради спада в сектора, а заради проблеми от преди, посочи той в рамките на презентацията. „Няма да е достатъчно да се премахнат ограниченията и да отворят отново ресторанти и хотели. Някои области и общини не могат да надскочат определена степен на икономическо развитие, тоест има лимит на това, което създават с този вид услуги“, коментира Богданов.

Той акцентира върху това, че голям финансов ресурс ще се насочи към регионите по Плана на България за възстановяване и устойчивост, по който вече има първи вариант.

„В следващите 7-9 години в България ще се изсипят близо 50 милиарда лева донорски пари, отделно заемните средства. Те трябва да се използват умно“, предупреди икономистът. Една от предпоставките е общините да имат собствени решения за развитието си. Второто важно е, че дългосрочните демографски процеси не може да се подобрят само със социални инвестиции и такива в градска среда. Областите и общините, които са динамични са тези, в които има инвестиции в заетост, осигуряваща високи доходи, заяви Богданов.

„В центъра на регионалните политики трябва да бъдат инвестициите в икономическото развитие – с привличане на български и чужди инвестиции и то такива, които създават производства с по-висока добавена стойност, което създава работни места, високи доходи, задържа млади хора с високо образование. Иначе ще отчитаме само харчене на публични средства“, коментира Богданов.