Държавната гаранция за студентското кредитиране се увеличава на 50 млн. лв.
За почти 9 години държавата е покрила над 5,6 млн. лева просрочени задължения по схемата, а си е върнала 1,25 млн. лева
Държавата ще гарантира студентски кредити за до 50 млн. лева през тази година, а не до 20 млн. лева, каквато беше гаранцията през предходните години, предвижда проект на постановление на Министерския съвет, подготвен от Министерството на образованието и науката. Документът е публикуван за обсъждане на портала за обществени консултации. Становища могат да се изпращат до 19 февруари.
Седем са банките в България, които предлагат специализирани студентски кредити за покриване на такси за обучение и разходи за живот – “Алианц Банк България”, “Банка ДСК”, “Българо-американска кредитна банка“, “Инвестбанк”, “Първа инвестиционна банка”, “Райфайзенбанк”, “Юробанк България” (Пощенска банка). Всяка от тях ще сключи индивидуално споразумение с Министерството на образованието и науката със съответния максимум на държавни гаранции за конкретната банка.
Увеличението на размера на държавната гаранция за студентските кредити има общо със заложените цели в Стратегията за висшето образование и Националната програма за реформи за увеличаване на дела на висшистите на възрасто 30-34 г. у нас до 36% към 2020 г., става ясно от доклада на образователния министър Красимир Вълчев.
Вълчев отчита и разплатените от държавата средства заради смърт или настпване на трайна неработоспособност на кредитополучатели през изминали години, както и заради раждане на дете, както е записано в Закона за кредитиране на студенти и докторанти. Общата сума възлиза на малко над 1,270 млн. лева.
Малко над 173 хил. лева държавата е платила на банките заради починали кредитополучатели. Почти 1,1 млн. лева са погасените от бюджета суми на кредитополучатели, на които им се е родило дете, а малко над 80 хил. лева – на кредитополучатели с трайна неработоспособност.
От 2010 г. до 30 ноември 2019 г. държавата е платила и над 5,6 млн. лева на банките заради просрочени кредити, показват данните на Министерството. Същевременно Националната агенция за приходите (НАП) е събрала над 1,25 млн. лева – главници, лихви и съдебни разноски, присъдени с изпълнителен лист.