НОИ предупреждава: Може да не стигнат парите за пенсии

Според осигурителния институт един от стратегическите рискове е приходите от осигурителни вноски за общественото осигуряване да не са достатъчни, за да покрият разходите за пенсии, обезщетения и помощи.

Една от основните причини парите да не стигат е демографията. Населението застарява.

Работещите намаляват. На всеки 100 души между 15 и 64 години се падат 34-ма в пенсионна възраст.

В дългосрочен план числата се променят.

Очакванията за 2050-а: на 100 млади да има 52-ма възрастни.

И още по-напред във времето.

Прогнозите са до 2070 г. разходите да останат по-високи от приходите.

От 2017 до 2019 г. новоотпуснатите пенсии за стаж и възраст са намалели с 1,4%. Причината е в реформата и увеличаването на стажа и възрастта за пенсиониране. На този фон обаче разходите са се покачили.

“То и 90% от тези, които работят, те не се осигуряват. Сивата икономика продължава. Всичко става – на толкова те осигуряват, другото ти го дават под масата. Така докато съществува – няма да има нито пенсионен фонд, няма да има и стабилна държава”, казва пенсионерът Красимир Петров.

Парите от осигуровки не стигат да се изплащат пенсиите – факт – от 15 години. Затова републиканският бюджет покрива недостига.

Иван Нейков, Балканския институт по труда и социалната политика: Имаше години, в които недостигът беше над 60%, сега е по-нисък, сега е под 50%, така че пенсионерите трябва да бъдат спокойни – пари за пенсиите има и ще има.

Деница Сачева, министър на труда и социалната политика: Все по-малко е зависимостта на бюджета на държавното обществено осигуряване от държавния бюджет. За тази година, например, в бюджета 65% всъщност са от осигурителни вноски и към този момент – към третото тримесечие – 31% са средствата, които са преведени от държавния бюджет.

Демографският срив обаче свети като ярка червена лампа.

Иван Нейков, Балканския институт по труда и социалната политика: 3 200 000 работещи осигуряват пенсиите на 2 200 000 пенсионери.

За да има кой да работи за пенсиите, трябва да има въобще кой да работи в България. В това е убедена Александра – студентка по медицина.

Александра Маринкова, студентка по медицина: Ние по никакъв начин не биваме стимулирани да искаме да останем в тази държава, да искаме да развиваме някакви кариерни пътища. От там нататък нас самите, ако ни няма, ние няма как да се погрижим и за сегашното възрастно поколение, камоли някой след нас.

Коронавирусът повлия. По-висока безработица, по-малко осигуровки и повече разходи за обезщетения. Всичко това в сметката на дефицита на НОИ. Имаше ли опция – кризата от болестта да донесе и ползи? Отговорът се крие в завърналите се от чужбина.

Иван Нейков, Балканския институт по труда и социалната политика: През горе-долу една година работодателите започват да говорят за внос на работна сила. Внесохме, сама дойде, пак казвам, стотици хиляди българи, опитни, с нови знания и умения, се върнаха и ние им обърнахме гръб.

Деница Сачева, министър на труда и социалната политика: Всички, които са се регистрирали като безработни, са получили предложения за работа, а онези, които са се прибрали, но не са регистрирани в бюрата по труда, с тях е трудно да се прави активна политика, но вярвам, че те са имали възможността да се запознаят с предложенията, които има тук, и са преценили дали да останат или да продължат така, както са живели до сега.

А на прага на решението – как да продължи – Александра прави извод:

“Двете звена, които са много важни за едно общество – това е начинът, по който ние се грижим за възрастните хора и на какво ниво се развива културата ни”.