Сръбската скара е марка, а ние нямаме дори видео за розобера

Г-жо Гандева, какви сюжети да чакаме за развитие на туризма?

– Има две гледни точки за развитието на сектора в световен мащаб – песимистична и оптимистична. Аз съм привърженик на първата. Тя предвижда небивал бум в пътуванията, макар и не в близката една година. Излезе доклад на Световната туристическа организация (СТО), който казва, че до края на 2020-а международните пътувания ще намалеят с 1 милиард. След това ще има бум. Той е базиран на принципа на обратната психология – това, че като си държан дълго в изолация, ще компенсираш. Особеното е, че няма да е същото като поведение и пътувания. Това, което ни се дава като възможности от самите икономики на държавите, ще изисква висока степен на внимание. Една от тенденциите е взаимното проникване на икономиките и технологизация на всички нива. Туризмът е особена индустрия, но това се случва и в него – все по-активно се смесват потребления от всякакъв род и вид. Граничните стоки, които туристът потребява при отсядането си, не са никак за подценяване. Гостът може да участва в розобер или гроздобер, а не да влезе в стереотипа на СПА масажа и шведската маса. СТО казва, че

в близките години ще има връщане към вътрешните пътувания

– здравен туризъм, обиколки със семейството, с малки групи.

– Това значи, че българинът и французинът се обръщат към позабравените или непознати страни на собствените си държави?

– Точно така. Има много неоткрити места. Сигурно децата ви не са виждали на живо Мадарския конник, но не са виждали и къща „Хиндлиян” или „Клианти” в Пловдив. Организациите на местно и национално ниво трябва да поощрят това. Министерството на туризма го прави, но не бих казала, че се справя особено успешно. До момента няма една създадена платформа за резервации. Booking.com е международна платформа и взима доста сериозни комисиони. От него има голям отлив и е време ние да се опитаме да използваме тази ниша.

– Има ли други нови тенденции при избора на място за почивка?

– Все повече хора правят резервациите си сами или търсят приятели за споделените пътувания. Те ще стават все по-актуални. Има и нов момент – така наречените амбасадори, които дават съвети и гаранция, че  мястото, на което отиваш, е изпитано – че ще си в безопасност и ще прекараш добре. Туроператорите пък вече правят инфотурове – отсядат в хотелите, дегустират в ресторантите. Те могат да са най-верният съветник за това дали може да прекарате комфортно там. Ако вашият туризъм е наблюдение на птици, това е свързано с пътуване до мястото, осигуряване на безопасност, престой и т.н. Сам да го направите трябва да ровите на хиляди места в интернет.

– Изчезващ вид ли са екскурзоводите? 

– Това е много несигурна работа. Идват групи отвън и с тях има чужди екскурзоводи и те са предварително платени. Местните, които знаят най-интересната информация, остават настрани. В държави като Хърватия и Гърция има санкции – външен екскурзовод не може да води туристи на обект, който им е непознат. И там заобикалят това, като обясняват на туристите от оградата на обектите. Несигурността сред тези професионалисти ще се увеличава, защото вече има виртуални гидове. Много от професиите в туризма ще бъдат засегнати от тази технологизация – включително и рецепционистите в хотели.

Има хотел в Панагюрище, който разполага с чатбот оператор

Има и т. нар. „консиержи”, които могат да ви ориентират за всяка информация на територията на дестинацията. Те имат определено ниво на изкуствен интелект и ще ви дадат изчерпателна информация.

– Само изкуствен интелект за чистачки и камериерки сякаш няма да има… Може ли тези услуги с изкуствен интелект да се приложат на нашите мастодонти по морето?

– Възможно е и дори ще им улесни работата. Тези технологии са доста скъпи. Въпросът е, че нашето море тръгна по грешен път. Ако беше развило модела на Гърция, щяхме да имаме много по-големи успехи и алтернативният туристически модел във вътрешността нямаше да бъде така потискан.

Аз лично съм оптимист, че и без мастодонтите от бетон можем да развиваме добър туризъм. Така ще избягаме от лошия имидж на алкохолна и секс дестинация. Знаете ли каква е хигиената в нашите ресторанти сега? Никой не ти предлага чаша или чиния за еднократна употреба, а трябва. На масата пред вас има вилица и нож, които не ползвате, но ги пипате. И като станете, те остават за следващия клиент – да сте видели някой да ги подменя и да ходи да ги мие? Защо нямаме звезди „Мишлен” у нас? Защото не сме ги заслужили.

– Какви нови услуги очаквате да се появят в сектора?

– В момента това е комбинацията rent-a-car с настаняване в хотел. Туристът пристига отнякъде и в платформа предварително е купил rent-a-car и хотел едновременно. Колата чака туриста пред летището и той обхожда цяла България. У нас още я нямаме тази комбинация. В Белгия по този начин се прави винен туризъм. Това е

туризмът на преживяването,

който ще става все по-актуален. Не просто да разгледа една мъртва археология, а да преживее нещо общо с местните. На регионално и областно ниво трябва да имаме център по туризъм. Тук сме толкова богати на възможности – планина, ски, СПА, а на ниво ​областна управа нямаме един експерт, който да се занимава с това. Няма и специалист, който поне да направи една карта на алтернативния туризъм в Южен централен район. В същото време сръбската скара се наложи като марка. В платформата envato.com има голяма база с безплатни клипове и снимки, които може да се теглят срещу годишен абонамент. Там не може да намерите нищо българско. Трябваше ми видео с българска храна – няма. Има само гръцка, сръбска и македонска. Няма видео с бране на български рози или как се прави кисело мляко. Сложили са един Рилски манастир и нищо друго разпознаваемо българско! Така е и в Пловдив. Каквото и да говорим, Пловдив засега е дестинация за няколко часа или един ден. Не може да се удължат нощувките тук, без да се отиде до Долината на розите, до Долината на тракийските царе, да има СПА дестинации и какво ли още не. Време е за промяна в мисленето на инвеститорите в туризма и местната и централната власт, които определят много от правилата.

ВИЗИТКА

Виделина Гандева е дългогодишен експерт в сферата на културния туризъм в град Пловдив, в която има над 10-годишен стаж. Беше директор на ОП „Туризъм” преди сливането му с ОИ „Старинен Пловдив”. Сега е директор „Туризъм” на Орфей Клуб Уелнес в Пловдив. 

Източник: в.Марица