Основателят на Пловдивския панаир се ражда преди 129 години под тепетата

Обрейко Обрейков се сражава три години на Дойранските позиции, след като отказва протекцията на баща си

На днешния ден през 1891 г. в Пловдив е роден общественият и стопански деец, основател на Международния панаир в Пловдив Обрейко Обрейков. Син на Стефан Обрейков – обществен деец и фабрикант, който през 1893 г. създава в Пловдив първото българско химическо предприятие – фабрика „Май“. Предприятието е произвело първото ни синьо мастило, а след това и червено, зелено, лилаво, а от халетата й излизат и черен туш, лепило, червен восък. Обрейков инициира и финансира създаването на Търговската гимназия.

Обрейко е европейски възпитаник, завършва с отличие право в Монпелие, Франция през 1912 г. В началото на Първата световна война не приема протекцията на баща си да работи за армията от тила, завършва школата за запасни офицери в Княжево и заминава с 13-ти артилерийски полк на фронта.

Три години се сражава на Дойранските позиции. Ранен е с шрапнел в главата и носи парчето метал до края си, а за проявена храброст е награден с орден. След войната се дипломира в Париж по специалността „финанси и търговия“ и защитава три докторантури. Доктор е на финансовите науки. Говори отлично френски, немски, английски. Мащабна личност.

Връща се от Европа, преминал специализации в различни търговско-индустриални фирми във Франция, Швейцария, Англия, Германия. Носи огромен багаж от знания – икономически, юридически, философски, литературни, езикови. Публикува статии, литературни критики, политически коментари, свири много хубаво на виолончело и има такова – марка „Джовани Паоло Маджини“, което си купува от Франция.

У нас Обрейко започва търговия със захар с малък капитал. Учи бакалите, които имат залежала захар, да я дават на съседите, вместо да я складират. Захарта да не залежава, от вагона да отива направо в магазините, така се пести от транспорт, склад, товарене. Смъква цената на едро, призовава и бакалите също да понижат цените, за да се повиши консумацията и всички да са доволни. Така удържа победа в захарната търговия.

През 1940 г. младият Обрейков прави първото си еднолично предприятие – мелница за червен пипер, като залага на най-модерните технологии в света. Всяка седмица от мелницата излиза и тръгва на Запад включително и за САЩ по един вагон с червен пипер. Пиперът му носи луд късмет. Тъй като е по-червен от другите, внасяни в САЩ, американците решават да правят от българските чушки екочервила. И настояват пиперът да е без семе. Семето трябва да се почиства ръчно, а това оскъпява много производството. Но американците са щедри, дават много над поисканото. Големият късмет обаче спохожда рода два месеца по-късно, когато египетска фирма си поръчва кафяв пипер, приготвен само от леко препечено семе. За египтяните кафявият пипер е афродизиак, затова предлагат космическа цена. Само за две години мелницата е изплатена и започва да трупа големи печалби. Всичко, което подхваща, е ново, перспективно и печелившо.

По негова инициатива и с негови средства са построени сградата на Промишленото училище (сега Техникум по дървообработване), на Търговско-индустриалната камара, в която днес се помещава Съдебната палата.

Прави приют за сираци „Елисавета Обрейкова“ (днес частна гимназия по икономика и управление). Най-голямото дело на Обрейко Обрейков обаче е Международният мострен панаир в Пловдив, основан под негово ръководство като председател на Пловдивската търговско-индустриална камара.

Д-р Обрейко Обрейков поема инициативата да разгласи идеята навсякъде. Той се заема да убеждава отговорни фактори, от които зависи бъдещето на изложението, и пътува из цялата страна, за да разяснява ползите за България от един истински панаир. Урежда и множество срещи по министерствата, като разговаря с министър-председателя и министъра на търговията и финансите за превръщане на панаира в международен.

Усилията му дават плод и на 4 март 1933 г. е организирана Национална стопанска изложба. Тя е открита с реч на министъра на търговията Димитър Гичев. Изложбата се превръща в национален панаир, който е високо оценен от българските фирми по онова време. В нея взимат участие 423 изложители от частния, обществения и държавния сектор от цялата страна, а това дава възможност на младата българска промишленост да излезе на международния пазар. Посетителите са над 120 000. Това е и първият мострен панаир в Пловдив.

Вторият мострен панаир е през 1934 г. В неговите рамки специално се отбелязва 30 годишнината от създаването на Съюза на българските индустриалци, 40 годишнината от създаването на Българската търговско-индустриална палата, 100 годишнината на първата българска вълнено-тъкачна фабрика на Добри Желязков – Фабрикаджията.

На 16 май 1934 г. Министерският съвет издава постановление Пловдивският панаир да бъде признат за постоянен и единствен в страната. През есента на следващата година излиза законът за тържищата и изложбите у нас, според който в България има само един панаир и неговото седалище е в Града под тепетата. Тези нормативни документи веднъж завинаги слагат край на споровете между Пловдив и другите градове за домакинството на форума. Заедно с тогавашния кмет на Пловдив, Божидар Здравков, д-р Обрейков успява да се пребори панаирът да получи и международно признание.

Двамата участват през декември 1936 г. в заседанията на конгреса на Съюза на международните панаири (UFI) в Париж и поредният мострен панаир в Пловдив става член на съюза на международните мострени панаири и е обявен за международен. Интересна е „битката“ между българските градове в търсене на международно признание за да станат организатори на Международен мострен панаир. Царски указ е узаконил панаира в Пловдив като национална проява, но като международна ще се решава в Париж. Варненци се мъчат да организират международна лятна изложба, а в генералния план на София е отделено специално място за панаир.

Пловдивските представители пристигат в Париж на 9 декември и докато си уреждат хотела, в София излиза поредният брой на „Държавен вестник“, в който на първа страница има наредба закон за тържищата с единствен параграф, който утвърждава Варна като единствен център у нас за международни изложби. Това е заговор срещу Пловдив. Пловдивските представители не знаят нищо за това. Малко преди да отидат в Парижката борса, където се открива конгреса на Съюза на международните панаири, българският посланик им нарежда да се явят при него в легацията и да ги отклони от конгреса. Пловдивчани отказват да се явят при него, но когато отиват в бюрото на конгреса да се регистрират, разбират, че българското правителство не е заявило тяхно участие. Вместо тях бил вписан варненският представител д-р Недков. Назрява скандал. Следват телефонни разговори с министерството в София, уговорки, разправии. Интригата се заплита до последния момент, има опит за измама. Представителят на Пловдив д-р Обрейко Обрейков се обръща към ръководството на конгреса. Никой не знае какво точно е станало, но на 10 декември 1936 г. съюзът на международните панаири признава единодушно Пловдивския мострен панаир за свой член, както и тези в Лайпциг, Лион, Бърно, Познан, Милано, а варненската кандидатура дори не е гледана“.

Макар държавата доста мудно да отпуска средства и това да създава много трудности, в периода 1934-1943 г. успешно се провеждат десет издания на изложението, ръководени лично от д-р Обрейко Обрейков.

В своя дописка във вестник „Последни новини” през 1943 г. той отбелязва: „Международният мострен панаир в Пловдив е едно голямо дело – дело на творческите сили на целокупното наше стопанство. Панаирът принадлежи на народа ни, на България и затова той трябва да бъде подкрепен и насърчен от всички и на първо място от държавата”.

Самият д-р Обрейков помага с всичко, което има – с пари, със собствената си кола, с връзки и авторитет. Той движи цялата подготовка и при провеждането на международните панаири през 40-те и 50-те години не спира да следи работата на изложбения център дори на преклонна възраст. След 9 септември панаирът остава единствената му призната от държавата заслуга, за която тя му отрежда лична пенсия. През всички промени на кабинети е канен за министър на правосъдието, на финансите, на търговията.

Обрейко Обрейков почива през 1969 г. Посмъртно е обявен за Почетен гражданин на Пловдив през 2006 г.

Из „Енциклопедия на Пловдив“, автор Божидар Тотев