Мъжкото хоро в Калофер все още е далеч от ЮНЕСКО

Мъжкото ледено хоро в Калофер все още не може да покрие критериите на ЮНЕСКО за включване сред образците на световното нематериално културно наследство. Това обясни пред “Хоризонт” д-р Ирена Тодорова, изпълнителен директор на Регионалния център на ЮНЕСКО в София. Миналия ден центърът организира първата от поредица дискусии, посветени на мястото на българското нематериално наследство на световната културна карта.

Критериите са пъстри, така както е пъстро самото нематериално наследство, изтъкна тя. Най-важен обаче е критерият устойчивост във времето, за да се превърне нещо в традиция.

„До този момент мъжкото хоро в Калофер има своята практика на местно ниво, но няма 50 години предаване от поколение на поколение на самия обичай и традиция. Тоест, можем да смятаме, че това е хубав и емоционален празник за калоферци, но уви, не може да покрие критериите за нематериално културно наследство“, каза Ирена Тодорова.

Българският национален регистър е под егидата на Министерството на културата, на Националния съвет за нематериално културно наследство. „Мъжкото хоро е разглеждано като елемент, но е отхвърлено от тази комисия преди години, защото се смята за т.нар. изработена традиция, която все още не е намерила устойчивост във времето и няма данни тя да е предавана стриктно от поколение на поколение. За да стане мъжкото хоро в действителност традиция, трябва да минат поне три поколения, които по един и същи начин го практикуват на местно ниво и общността да го припознае като важна част за идентитета, в случая на Калофер“, обясни Тодорова.

Вторачването в критериите на ЮНЕСКО не прави непременно нашите обичаи важни или не, категорична е Ирена Тодорова. „Те са важни, ако хората ги припознават за такива, ако ги опазват.“

Източник: БНР